В люляковите сълзи отдавна всичко е притихналост.
Бялото на ирисите им блести в нирвана.
Кашмирено люлеят се натежалите им мигли
и в кошница от тъмни откровения присядат.
Подпийнали лютичета преливат им веселие
и на циганско дайре пристават в забрава.
Кресливо-тихо е.
Кънти зората,
а в люлякови чайничета отива си тъгата.