..дойде си сякаш от дълъг път...

..дойде си при мен -преобърна светът...

..целувка ти ми даде и слънцето за мене сякаш пак изгря...

И зная вече съм щастлива, крилете си отърсвам от прахта...

Разкършвам раменете натежали и с нова сила полетявам над света...

Ти отново ми вдъхна живот, дъхът в гърдите ми върна ...

Кажи ми какво съм без тебе любов,

кажи ми как рая да зърна...

Отново се върна в моя живот и искам светът да прегърна ...

Да давам от себе си цялата мощ, която в очите ми върна..

И няма вече сълзи...,

няма вече сълзи...

няма вече тъга и покров...

..има само възродени от пепел мечти за живот.

Живот споделен с теб,

с теб слънце мое,

с теб любими...

обичам те

1.08.2007

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ameral
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-10
прочитания: 145
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54718
   Съобщения: 258173
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86337
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642