...Очите навлажнени от света
опипват самотата...Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...

...Косите меки чакат твоя жест,
едно движение което ще обърне
света, усещането за зора,
красивото в очите ще разцъфне...

...И ти пристигаш, Музо, идваш
не закъсняваш, сипеш пълнота...
изпълваш мисълта
със болката от красотата на деня...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anelie
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-02
прочитания: 118
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642