Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.

Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Лирика на руски език
публикувана на: 2007-08-02
прочитания: 337
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954