4206

Те не само порязват.
При истинските си личи.
Бързаш ли?
Разболей ме,
срежи ме и ме разтвори.
Меко е, не защото е приятно да го докоснеш,
а защото острието потъва по-лесно.
Как оздравяваш.
Как аз не дишам.
Да повярвам ли,
че аз реших?
Взех глада ти,
съня ти и нахалството.
Тръбите висят пресъхнали.
И все едно го няма.
Леглото, на което умрях.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: abased
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-08-03
прочитания: 210
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213802
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73237
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937