бяла
направена от светлина
дълбоко вътре в мен
и навсякъде наоколо.
те се докосват
тук
сега
никога
никога
няма да те напусна
нито ти, нали?
нито ти...

лъчи

винаги, щом затворя очи...
болестта ми...
болестта ти...
пропукана
и помръкваща
тъмна, прорязваща болка в тишината ти
иска да те дръпне
да те изкриви
да те отдели от мен
мен от теб...
идва...
и се опитва да те вземе...

никога няма да успее...

никога отново няма да заспя
... но щом дойде при мен,
някога...
ще отиде и при теб
наблюдавам колко тиха си...
спокойна...
не ме предавай...
ще бъда винаги тук и ще те пазя...
не ме предавай...
недей...

светлина

затварям очи и почерняваш
трошиш се и се рониш
всеки път дърпа все по-силно
за да те няма...
... защото иска да те няма...
защо...

още не си я виждала, нали?
не мога още дълго...
моля те, пази ме...
моля те...
не затваряй очи....

тъмнината
впита в мен
този път
ме тегли надалеч от теб
този път е твой ред да ме върнеш...
този път е в теб...

моля те...

моля те.

не ме пускай

бяла.
празна.
с четири стени

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: abased
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-08-04
прочитания: 241
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937