Понякога лустрото на живота
се изплъзва през иглените уши
на теменужената бърза нота
в захарните ти пеещи коси.

Тогава просто вдишваш жадно
глътката последен кислород
и се надяваш поне веднъж безотказно
късметът да ти покаже верния брод.

До болка стискай перилата.
Дръж се. Повдигни глава.
Има щастие дори в сълзата,
породена от убийствена тъга.

Съдбата ти е дар от Бог.
Обичай я дори да е горчива,
дори да се окажеш босоног
по пътека дълга и трънлива.

Помни, ще дойде приказният миг,
за който си мечтаеш от дете.
В съзнанието си ще чуеш радостен вик,
а душата ти мрежа от щастие ще плете.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-04
прочитания: 230
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 34 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642