Виелица покрива всичко в бяло
и губи се шосето за града...
Нощта се спуска над полята,
а на небето ни звезда...
Къде би тръгнал в нощ такава-
камината е пристанът ти у дома!
Но днес задачата е друга-
да бдиш до късно вечерта,
да чакаш ти сигнал по телефона
за помощ на загубена душа.
И той не закъснява-ето го,звъни!
Познатата команда те разсънва-
готов си да поемеш начаса.
"СБОР!" в ухото ти отеква-
ще бъде дълга вечерта!...
Пред бойната машина се строяваш,
на теб разчита в този миг света.
В очите на другарите си виждаш твърдост
и вярата в успеха над смъртта.
А времето лети неуморимо!
Сега си нужен-живот се ражда
някъде в снега!
Двигателите забучават с пълна сила-
с минутите ще водиш днес война...
Поемаш в непрогледната тъма
и само фаровете дават живинка
на стряскащата бяла самота.
"АЛФА-бързай!Вече ражда!"-
и униформата прегръща се с потта...
"Настъпвай!"-близо е целта!
В ръцете ти е поверена
неродена мъничка съдба.
В дулата няма зареден снаряд-
машината сега е пълна с вяра,
с молитвата на майка и баща!
Поемаш по обратният маршрут-
снегът затрупал е следата...
Колегата-военният медик
поема твоята "щафета".
И ето-о,вълшебен миг-
във тая пустош необятна
едно гласче раздира тишината
и глътката живот е вече факт!
"-Войниче,как се казваш?Момче е-
ще носи твоето име с чест!"
Усещаш,че неволно се усмихваш-
една награда,пред която
бледнее всичко в този час!
Какво като изкарваш нощ безсънна?
Какво като умората прегръща те в капан?
Ти дал си клетва дълг да браниш
и благодарност във очите да четеш...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------