|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вълните
Вълните...
Те ме докосваха, когато аз страдах.
Те ме обгръщаха с водните ласки.
Те ме прибираха вечер при тях,
и с мене люляха се докато спях.
Те ме отгледаха, при тях аз пораснах,
те ме направиха такава- опасна.
Те ме целуваха, щом имах нужда.
И щом чувствах дори себе си чужда...
Те ме направиха...като пясъчен замък
на брега на морето, мечтателен малък.
Те сътвориха ме, от нощния вятър,
и втъкаха в косата ми мирис на лято.
Да.. Те! Вълните...Моите създатели,
Моите единствени тайни приятели.
И понякога нежни, а нявга бурливи,
идват и отминават.. тихи и срамежливи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: anabel
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-08-04
прочитания: 333
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8186
Автори: 2267
Произведения: 54717
Съобщения: 258104
Лексикони: 2613
Коментари: 86335
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|
