Светли са дните ми,дългите.
Светли са и нощите,звездните.
Светло е, чисто е в душата ми.
И мислите ми в светлината
най-често свободни се реят.
Тъмните цветове бягат от страх
покрай мен и те да не изсветлеят.
Черните спомени избеляха,
нови надежди засияха.
Земна си, но звездно лъчиста,
трептяща светлинка в мрака.
Сякаш и сърцето ми светва
след всяка твоя усмивка.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-08-05
прочитания: 128
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642