В стонове на спящи водни лилии
параболата на душата ти
чертае път към убежището
на шипкови храсти, прегръщащи орехови ядки.
Търсиш бенджаминови звънливи огледалности,
а беладона те примамва с убит нюанс на лилаво.
Усещаш отровните прашинки
по диамантените й рамене,
но целуваш с кармична ненаситност
остротата на седефените й съзерцания.
Поглеждаш лъжовните й ириси за последно.
Позна ли трептящите ми заклинания в тях?