Ти казваш ми,че любовта е грешка-
различни пътища със теб вървим,
ала когато нашите тела горещи
се сливаха под ангел-херувим
тогава беше приказно и нежно,
очите ни изгаряха в нощта,
ръцете ни копнееха безбрежно,
нима лъжа и грешка бе това...?

Нима с минутите покрай морето,
нима с целувките под огненото слънце
нима с мълчанието,там,насред полето
заключихме последното си зрънце?
И сме захвърлили в тъмата на душите си
един живец - човешка зарева,
дали след време няма да избухне
в пожар-необуздан насред нощта?

Аз знам,че много грешки сме направили
писмата,думите и шепота болят,
в останалото от живота-пребиваване
затварям мислите си,ала те крещят...

И ветрове се гонят в моето съзнание
преливат реки и препускат коне,
животът ми не искам да е състезание
а споделена нежност,тих пристан,море.

Каквото и напред да става
където и да спре живота мой,
едничко нещо няма да забравя-
в душата си завинаги съм твой...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: somebody-who
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2005-08-17
прочитания: 641
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258035
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642