|
Бях сантиментален, истински дори
Градът голям не беше, ала имеше си своите неща. На площада бял, на центъра на своето упование, човек намираше своя рай. На хорските неща може и внимание да не обърнеш, но имаше и зов на този свят.
Появи се като черна мълния. Беше още през времето на червения цвят. Хората стояха на опашка за да обзаведат краката си за баня, както те обичаха, по стар и изпитан начин. Появяваше се и самата тя, подминаваше своите на долния етаж, качваше се при самата директорка, и невчесаната селянка все питаше за дървени чехли, налъми, от 1 лев и 28 стотинки. Непрестанният отговор беше: "Ама! Идете на опашката долу, не тук! Казах!"
Появи се два-три пъти и мустакярко с черни точки, почти лунички. Носеше продънени панталони, ни шалвари, ни потури, изтъркани, не щеш ли, около апендицита му. Той, сам с разширени черни зеници, питаше дали има табли, с пулове и зарчета, от 17,28 лева. Получаваше насреща: "Кво? Долу! Не тук!"
Мина известно време. Системата на нещата леко започна да се променя. Износът и вносът започваха да играят своята роля на очистително по съдбата на купувачи, продавачи, управители, магистрати. Започна и времето на приватизацията. По лицето на хубавите тела, женски всички до едно, формите придобиваха овални чувства. Оставаше, като че ли димът на очите, разперени във вихър, предимно руси, коси.
Стоеше на прага момченце, ново поколение, усмихнато, със звънък смях. То знаеше едно: "Ей, има ли цар за моя шах? А кой ми взе топа, а?". Разбира се, никой не продавал само отделно фигури за шах, особено изпопадали, загубени, избеляли, неувяхнали, избледняващи неусетно дори. Момченцето оставило идеите за шахматното поле, започнало на столчета да седи. Седяло, ставало, сядало, пак ставало, и поискало масички, много маси и масички. Имало ги в изобилие, всеки взимал с пълни ръце, а не даже и само шепи.
Започнали хората да ги носят тия масички по селата, както било преди, едно време още. Стояли нещата, устояли на вятъра, променил се хоризонта пред очите, и зад нещата.
Седяло, стояло само детето и си питало: "Ах, какво стана? Цяло село хемероиди си захвана по техните дупета!"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Andon Semerdzhiev
раздел: Проза -> Фейлетони
публикувана на: 2007-08-06
прочитания: 105
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46667
Съобщения: 193922
Лексикони: 2118
Коментари: 70148
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
