Животът ни най-накрая вече се разделя,
а споделяхме до скоро обща постеля.
Не тъгувай, аз въобще не заслужавам,
много вземах, но не се научих да давам.

Благодаря за многото моменти, в които
безкрайната си обич показваше открито.
Прости ми за лъжите многобройни
и обясненията безсмислено обстойни.

Горях до неизвестност, но не за теб, уви,
постепенно недоверието в теб се появи.
Извинявай, че те заблуждавах до края,
защо не казах „Не” и досега не зная.

Бях влюбена, признавам, в твоята любов,
в увереността, че за мен на всичко си готов.
Това е, което исках искрено да споделя
преди към свободата весело да полетя.

От днес започват двата ни нови живота,
свърши вече нашата безпътна Голгота.
Щастие ти пожелавам, моля не плачи,
просто веднъж завинаги себе си бъди!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-06
прочитания: 253
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954