РОЗАТА МИ

Песента ми ме напусна
по асфалта крив избяга,
после под дъжда възкръсна
джапанка,която стяга.
Може би си заслужавам
и сама завързвам с примка
утрото ,в което бягам
боса с тежест на кубинки.
Розата ми!...бяла,снажна
смачкаха я колелата...
пътници със куп багажи
стъпкаха я за отплата.
Помечтано във вагони...
Жив подарък от любимка-
стихчетата -милиони
ме повтарят и без снимка.
И зад мен на две ,три крачки
сълзите ми ме настигат.
Изрисувани ,юначни-
дните ми са ,май на книга.
Тичам!друго не остава-
ще избягам-от водата!
Как ли се задържам права?
Без чернилка във душата.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-06
прочитания: 133
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7717
   Автори: 2099
   Произведения: 48517
   Съобщения: 208764
   Лексикони: 2275
   Коментари: 73013
   SMS-и: 806
   Снимки: 4927