|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Защо?
Не зная как да продължавам,
със тези мисли да живея,
въпроси хиляди задавам,
а отговори никакви от "нея"
Това ли радва я не знам,
да гледа мъката в очите,
сълзите ми отдавна в океан,
превърнаха до болка дните.
Невидим сякаш,скрит във тъмнината,
със молещи протегнати ръце,
изпуснал огънят горял в душата,
разплакан,лъган,без сърце.
Но то е в мен,тупти със мъка,
ограбено,разбито и само,
и свито,борещо се без утеха,
повтарящо без глас-Защо?
А може би това ми е съдбата,
да бъда просто кратък миг,
но знае ли това душата,
знае ли, че трябва да боли?
И знае ли във мен сърцето,
че просто е обречено да е само,
какво да правя,как да им призная,
че аз самия питам се-Защо?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Нандо
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-08
прочитания: 294
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48859
Съобщения: 214695
Лексикони: 2299
Коментари: 73668
SMS-и: 808
Снимки: 4953
|
|
|
|
|
|
|
|
|
