Безумно смущаваш тишината, приятелю.
По вените бавно се свлича лъжата.
Безмълвно поглъщаш ме с поглед, а после
очакваш дъжда да изтрие тъгата.

Искаш да пиеш от мене, приятелю.
Искаш със шепи да грабиш наслада.
Нима не разбра, че не съм като другите.
Просто си тръгнах. Не поисках пощада.

Водата рисува в косите ми пламъци.
Горят под клепачите твоите думи.
Безумно смущаваш тишината, приятелю.
Във прах се превръща радостта помежду ни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: blueberry
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-08
прочитания: 151
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938