Сезони

Студът изпива бавно моята душа
с поглед леден зад черни очила.
А беше там една искрица топлота,
плахо показа се зад фалшива красота.

Филмова площадка, лукс и декори.
Но нямаше кой сърцето си да отвори.
Смяна на дрехи, бижута, лица...
Красивият сън се превърна в тъга.

И ето сега, години след това,
аз отново съм тук и отново сама,
гледам безучастно към поредния обект -
с черни очила – един нов жалък субект.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-08
прочитания: 170
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48603
   Съобщения: 212228
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73171
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939