ембарго на чувствата

Сърцето ми се зачервява
от мозъчни дефибрилации
на раните смехът изгаря,
пияна хърка красотата.

Във предизвикани импулси
от тихи нервни съкращения
куцукат сенките на чувствата
и отминават в недоверие.

Редът на пешките напредва,
от ъглите димят топовете
и интелекта е разстрелян
с плътта на новата отрова.

За птиците е вече тясно
изплуват рибите на прилива,
Животът е отчаян крясък
преди смъртта да го отмине.

Оранжеви очи на пролет
обгръщат мамещо сънят ми -
разбуждам се и неподготвена
прегазвам цветето на утрото.

Пораждах ведра неувереност
в пространството на сетивата,
изстрадах тежестта на бремето
да се \"напасна\" със съдбата си.

Като вечерен мрак разстлах се
във процепите от започване -
през филтъра на неочакваното
пречупих песните си в проза...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-08
прочитания: 197
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46699
   Съобщения: 195922
   Лексикони: 2120
   Коментари: 70282
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759