Театърът, в който и ти, и аз играем

Безмълвна стоя
в края на реда,
а искам с все сила да изкрещя
и да аплодирам света
затова че е създал
злобата без край
и завистта без причина
пагубна, неизлечима.
Адмирации получаваш, сценаристе гениален
за начина безпогрешно брутален,
затуй че си уцелил злото у човека
и дал си ни възможност да оценим доброто.

Сега ме е страх, ала защото съм сама
в тази грозна и студена тъма.
Но скоро ще намеря друг слънчев човек
и заедно ще се качим на сцената...
тогава ще заговорим и запеем!
Силно! И от сърце!
За да чуят и в най-далечния край за залата...
за да прогледнат и най-заслепените...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalistapalada
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-08 г.
прочитания: 185
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433