Признание за никой близък

Ти ме сочиш с пръст! Боли ме!
Има дни отчупени като сирашки залък....
С тях залъгвам наклонената везна
за щастие и за пълноценност.
Остави това!
Ще ти стигна ли?! Ще си наситен
от залязване. Морален упадък
и харизматичен глад.
Толкова много ми костват тези минути
с преклонена глава да отмина
над недостойното отнето достойнство!
Какво съм ти причинила?!
Тишина разбита на двойственост?!
Вълнение... емоция и малко сила....
Аз съм първа и последна от съда обесена -
дублирам смъртно наказани.
Ще заплачеш ли после за мен?!
Едва ли.... Богопомазаният....
Тъжно живеят без пищене на криле
птиците родени за отлитане.
Ти ме сочиш с пръст?! Какво ли е....
да си от другата страна... се питам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-08
прочитания: 140
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193196
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70111
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753