Седиш зад мене, Демоне на мрака,
от пръстите ти блед цигарен дим
рисува пиктограми. Знам, че чакаш
една любовна нощ да споделим.

Не съм готова. Нищо, че съм лоша
и пъти сто проклинах го,но аз...
обичам го и как да хвърля в коша
душата си ранена в този час?

И как обвила силното ти тяло
да си представям, че е всъщност той?
Сърцето ми - камбана занемяла
ръждясва в мене-блато, смърт, застой.

Изнервените мисли са вдовици,
оплакващи погубени мечти
и имала ли съм криле на птица
или сънувах, че душата ми лети?

Иди си, моля, Демоне на мрака!
Направих ти кафе и дума- две
ще разменим, ще те погаля леко,
но знаеш сам, човек се люби със сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-08-09
прочитания: 228
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642