Защо зора със вяра ме наказа,
да търся, до болка да мечтая?
Защо ти нощ със тайна ме наказа,
изменчива да съм като безкрая?
Защо ти вятър с порив ме наказа
пътека звезна с устни да чертая?
Защо ти слънце с огън ме наказа
върху жерава боса да играя.
Защо море със жажда ме наказа
да пия,ненаситно да желая?
Защо земя с любов ме ти наказа
жена да бъда,вечността да вая!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nedislavaterzieva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-09
прочитания: 190
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48991
   Съобщения: 212626
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73701
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954