Приказно..

Черна локва от бели сълзи,
Булевардът на Яхтвай е празен,
По шосето се стрелкат коли,
А дъжда сякаш беше заразен
Приютил се във детски очи.
Малка маса, изцапана ваза,
Тънки пръсти със черни нокти
И с крачетата в локва нагазил,
Там стой ли, стой ли, стой.
А във вазата бели лалета
Му се смееха. Спря да вали,
Но не спря да вали във сърцето
И не спряха да капят сълзи.
Минувачи си крачеха гордо
Със фалшива усмивка една,
Отминаваха малката маса
Наредена със свежи цветя.
И видял че денят си отива,
Не събрал и пари и за хляб
Той прибра свойта цветна сергия
И изчезна в заспалия град.
А пък утрото беше красиво,
Въздух свеж с аромат на липа,
Някой беше завързал грижливо
По дървета ухайни цветя.
И по тази магична алея
булевардът на Яхтвай блести,
Беше минала приказна фея
И оставила беше след нея
малка маса и локва сълзи.....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-08-09
прочитания: 203
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208256
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960