Някога, когато нищо нямаше,
когато често гладен нощем лягаше,
приятелите, пак ли с тебе бяха,
със теб ли тъжни песни пяха?

Сега, когато всичко имаш,
когато залък на заем не взимаш,
сега, когато си богат-
с "приятели" е пълен твоят свят.

Тогава беше сам, нали?
Тогава нямаше пари...
Затуй, запитай се, дали
приятелите ти са истински!

Ако сега ти нямаше пари,
приятелите биха ли до теб били?
И ако в бездната политаш,
дали на тях ще можеш да разчиташ?

Ако вървейки, в нещо се препънеш
ще те подпре ли някой, да не паднеш?-
Ръка във трудност, който ти подава,
приятел той завинаги остава!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: PALIBETI
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-11
прочитания: 219
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 257998
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642