УМОРИХ СЕ

Уморих се от празното чакане.
Ще си тръгна, поуки събрал.
Няма нужда от мисли разплакани,
нито плач от дълбока печал.

В егоизма ужасен на времето
не остават любовни сълзи.
Интересите гонят се шеметно,
а сърдечната болка пълзи.

Експонат от интимни поредици -
аз си тръгвам, макар да тежи.
И не мисля за тежки последици,
сътворени от мили лъжи.

Ще се скрия във моите дребности -
чаша чай, химикалка, листа.
А сърцето, желало потребности,
ще загърна с добра самота.

Уморих се от празното чакане.
Няма никой дори да виня.
Всички пътници имат си влакове.
Моят просто докрай закъсня...

(От "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-11
прочитания: 338
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48955
   Съобщения: 209859
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73748
   SMS-и: 809
   Снимки: 4940