Понякога в сънувани треви
ще виждам твоя образ като цвете.
В очите ми копнеж ще се взриви
и пламък ще премине през ръцете.

Ще бъдеш дивна - красота и блян.
Омайниче вълшебно за душата.
Гласът ти ще е вятър разлюлян,
а погледът ти - слънчев лъч в росата.

От нежни тръпки лудо премалял
ще потуша страстта си земетръсна.
Но твоят цвят - невинен и съзрял
за себе си аз няма да откъсна.

За да те имам в тихите треви -
едничко чудо - обич от небето.
Да те сънувам, щом във мен кърви
нелюбено и страдащо сърцето.

(От "Стихотворения за съкрушените")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-11
прочитания: 309
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 257998
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642