чувствам се странно ....

В стаята празна гледам тавана
С поглед блуждаещ
И мисъл коварна върти се пред мен
Оплита ме в мрежи
Държи ме в плен

С облачно сърце,готово да заплаче
Гневно свиващо се в спазъм ...
С много болка...
и без ентусиазъм!

Чувствам се странно…и тъжно!

Като чувства износени!

Като стари рани!

Като чифт обувки стари,
Изгубили блясък
изхвърлени с крясък
От нечий балкон…

Като обич изпита до дъно
От чаша бездънна

Като нежност от допир
Изтрита от кожата…с гюдерия!

Като лицемерна усмивка
Породена от нищото!

Започвам да си задавам тъпи въпроси
Къде се намирам?
Аз ли съм това - призрак бездушен?

Усещам се странно... безвъздушно!?!

С тъжни очи огледалото поглежда във мен...
Без мисъл за това,какво ще бъде утре
…Изпадам в безтегловност!

Часовник отброява минутите

Всичко полека потъва в мъгла
И чака вятъра да я прогони!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mellany
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-11
прочитания: 266
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48854
   Съобщения: 214589
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73656
   SMS-и: 808
   Снимки: 4942