ПРИКАЗЕН (БЕЗ)КРАЙ

“Сън сънувах, моя обич...”

Хвана топло ръката ми...
И прошепна... Тихо! Ела...
Да не будим... Заспал е...
(друг път дебне в гората)
злият Демон на тази тъма...
Поведе ме...Стъпвахме леко
по стръмни и остри била...
Да търсиме с тебе пътека
към извор със жива вода...
(Чудо или лек да бъде?! Зов...
на една изстрадана любов)
Извиха се трънни върхари...
Боси ... Нозете ни горяха...
С капки кръв земята се опари,
в стъпките ни макове цъфтяха...
Преливащи в очите ни сияния
по лунни камъни блестяха ...
Нямаше я болката... и разстояния
пред погледа ни влюбен се топяха.
Омаяна съзрях далечен замък,
но... хлъзнах се от лепкавия мъх...
Политнах... (изтрополи камък)
Уплашено се сгуших и без дъх
притихнах в топлите ти длани.
Живителна ли глътка бе това,
или порив нов за любовта ни!?...
Гръм съдбовен разтърси небето...
Демон завилня със пълна мощ...

Събудих се... (Полюшна се пердето)

Но скрих те вътре... в мен...
До следващата нощ...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-11 г.
прочитания: 194
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7294
   Автори: 1950
   Произведения: 42759
   Съобщения: 180836
   Лексикони: 1843
   Коментари: 59659
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486