Не искам да те наранявам.
Жестокостта е кървава отсечка.
От липсата на любовта оставена
и издълбана от смъртта в сърцето.
Дъхът ти дава пулс на изгрева
във синята следа на ибиса.
Събуждам се когато те намирам
със чувството, че
ще те има винаги.
Не искам да те наранявам.
За нас се съмва
вече ...просветлява ...
скалите ще рисувам с тайните,
в които видимото е нетрайно ...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-12
прочитания: 198
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54706
   Съобщения: 257719
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86326
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642