Есента

Now your pictures that you left behind
Are just memories of a different life
Some that made us laugh, some that made us cry
One that made you, have to say goodbye..

Тъжно свири нечие пиано, помня още песента..
Звук от тъмна, ароматна гама отеква още в кръвта,
а дошла е вече есента, не ме прегръщай, не сега,
поне днес замълчи си, Тъга..

Е, отново съм тук тъжна и слаба, звук на гума
е моето сърце, уж съм млада, а толкова стара,
душата е дума, а молива не е в моите ръце,
опустяла е моята гара..

Молих морето, молих луната, молих се дори на
светила, каква съм аз, че тъй се случи..
От мене нищо не се ли получи..Сякаш мен орисала е
веда, все съм тъжна, все съм бледа..

Помня още песента.. Вече ми припомнят всички:
ето, ето иде есента..Същите слова..
В темпо на галоп, езда..Изгубих себе си и любовта,
а приятелите като птички свиха своите гнезда..
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-13
прочитания: 163
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208312
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960