Всеки миг ме забравяш. До помнене вътре
в теб не пониквам, а се вкаменявам.
Изтръгваш ме, от корен до втръсване.
А нямаш печал, да ме оставиш.

Събираш багаж. Изгарящи дни и копнежи.
Тръгваш по залез, предколедно сив.
Отплаваш по локви, по сухи валежи.
И аз те рисувам - по клоунски щастлив.

Никога вече. Чуваш ли - никога вече.
За теб ще играя първите момичешки хора.
Аз съм престъпник. От обич съм вечна.
И в теб ще живея, дори да умра.

А колко ме искаш, да бягам и аз.
През пръстите ти, тленна, да изтичам.
Останах парче. Забрави ли как?!
Мрази ме, момче. Защото обичам.