Гониш вятъра,
защото само мен си виждал
да се вихря в невъзможната посока
към трептящи пеперудени крилца.
Някъде близо до скритото ми самодоволство
завиваш по залязваща алея,
водеща към пухената насълзеност
на нетърпението ми.
Минаваш на червено
като изпреварваш хиляди очакващи ме прегрешения,
спотаени в нежния джоб на кенгуру.
Настигаш ме на няколко мили
от измислената наша имитация на живот
и вдишваш жадно свилената мекота
на цветната ми омая.
Подаряваш ми ореол от незабравки,
защото само моите очи могат да бъдат толкова сини
и потъваш в дълбините на загадъчния им оттенък
с вкус на мечтана забрава.

Чувам клавишите на пианото ти.
Сътворяваш нова рапсодия.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-14
прочитания: 209
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937