ОБЕЩАХ

Обещах да не губя динения фенер,
който несигурните ти детски ръце
измайсториха една нощ през 90-те.
Още усещам мириса на изгоряла свещ,
напомнящ за вечеря със зелени круши
в хралупата на стария чинар.

Обещах да не изхвърлям китните метличини,
които откъсна за мен с неповторимия трепет
на невинната първа невъзможна любов.
Още ги пазя, сбрали в себе си думите,
нежно свързали две сълзи за сбогом
в края на краткото лято при баба.

Обещах да не забравям устните,
които за първи път целунаха очите ми
със страх да не развалят магията.
Още помня дъха им на зелена поляна,
непосилен вече да върне плитката ми,
литнала надолу по склона.

Обещах...
...и изпълних заръката.
Ти къде си да ти докажа това?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-14
прочитания: 363
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48567
   Съобщения: 210230
   Лексикони: 2284
   Коментари: 73078
   SMS-и: 806
   Снимки: 4936