Ухаеш на Безвремие, на Вечност...
Не спирам да те вдишвам...
Рисуваш ми всичко с четката на
Красноречието, на платното-Живот...

Разказваш ми истории красиви,
чувства вплиташ и разплиташ...
Съдби орисваш...вечно да търсят,
да те желаят до болка завинаги...

Муза, Вдъхновение, Жажда за стих
те наричат...но всъщност какво си?
Едно докосване ат Бога чисто...
Като вода излята в нечия съдба...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anelie
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-14
прочитания: 229
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954