Самота

Когато падне мрак и дванайсет часа наближи,
отново в спомени отнасям се уви,
как нежно галеше ме ти,
заспиваше до мен и гледаше ме дозори.
Когато дойде утринта,
и първият лъч погали моята глава,
не искам да предавам моят сън, но
знам че пак ще те срещна вечерта,
и никога отново няма да изпитам аз любовта.
Защото макар да носиш името сега на моята любима,
твоето име не е това а.....Самота.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mihail mihalev
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 379
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756