Смокиново случване

Виждам смеха ти
точно на ръба на пропуканото ни доверие
и виолетово се спускам по миглите ти.
Признавам си,
не познах чуждото тяло в окото ти.
В последствие разбрах,
че е онази минута чаровна необмисленост,
в която създадохме още един чифт зеници.
Разтваряш длани и обличаш
обикновения ми юлски ден
в нестандартна чувствена полупрозрачност.
Загубвам диамантената си нешлифованост,
а ти скачаш в жадуваната горска влажност.
Преоткриваш залеза с новото си лице на пясъчен рог
и искаш теменужените ми синтаксиси отново.
Допускам случването със смокинов привкус
и всичко друго е неосъзната отхвърленост...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf