В покой животът си обгръщам.
Смалих се - нямам вече сили…
Омръзна ми от кръстопъти -
не искам помощ, ни разбиране.

Напразно сутрини посрещам,
когато мракът ме проклина.
Небето премаля в нозете ми
потъвам в залеза завинаги...

Напразно чаках път безкраен
и мислех ще живеем вечно ...
Не виждах гаснещите клади
във ежедневните пресечки.

Смирена учех се да стана,
със кръв белязала душата си -
сърцето ми забрави жаждата.
Разлях си огънят в блатата.

Живях в машина за убиване
в сговора хладен на търпението.
Завърших в гола недомисленост
като потръпване на времето.

Излизам от града на ангелите
меланхолична и студена ...
И пъпната си връв прерязах
като вълчица преродена.

Във сенките сега се крия -
във ехо на родилен писък.
Духът ми е косач пустинен
във тъмните гърди на липсата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 150
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258019
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642