Одраскана луна,
когато плача съм,
разсипано
зелено върху миглите -
пастелен тюркоаз,
а мислите…
удавени звезди…
И спомени от прах,
неонова необич
по дланите.
Неясен шепот в пепелта от рози
усилва тишината.
Фалшив акорд от струна
на щурец
са сетивата,
затиснали
велуреното тихо
през голи клони…
Одраскана луна когато съм.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 142
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258019
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642