Ж Ж Ж

Дъжделиви
пръстите на вятъра
в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат
душите ожулени-
Диви за обич...
Лепнат горчиви
пръстените стомни
оглушали
по ласка вода –
нишан самодивски от извора.
Незабравка по стъмнало,
топла пепел на капки
в очите,
насънували слънце.
Ръждив
хоризонта,
разсипа
на звездите среброто
в люспа на риба.
Дъжделиви душите
се искат.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 128
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45918
   Съобщения: 202011
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68551
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703