По-истинската приказка

(вдъхновено от една фея)

Разпери крилете си, знай- ти си хубавица
Полети високо и изгрей – жар птица
Виждаш ли на малката поляна
Вълчо страшен и козлетата измамени
Ето я и шапката червена
Да си почине седнала е, уморена
А малкия принц със своята роза
Застанали са във чудесна поза
И мъдрецът тук е с дългата брада
И Иванушка Глупака, ето го , а ...да.
И на помощ идва д-р Ох Боли
ще превърже раната със йод, нали
Доктор Дулитъл с безброй животни
Чака да му кажете :”страхотно”
А Снежанка и джуджетата седмина
( те са знаеш , сговорна дружина )
До Алиса и до Зайчо ще отидат
Чудесата на страната да им видят
Феите и те са- цяло ято
А навън е топло свето лято
А пък Палечка не е самичка
Тя със паячко играй си на жмичка
Чибурашка, заедно със Гена –
виж ги само колко са засмени
а пък Йори , Пумба и Глигана
търсят вещицата да я хванат
Карлсон с перката си пак пристига
И жирафът Крюгер му намига
Три орисници със своята магия
Все се мъчат Обелиск да скрият
А пък лебедите, бели, диви
Реят се високо тъй щастливи
Джак катери се нагоре
Но със никой, май, че не говори
Аладин със свойта лампа
Духчетата си командва
А пък Гаргамел и Дино
тръгват заедно на кино
Крали Марко , Хитър Петър
Взели са шивашки метър
И кроят ли и преправят
Дрехи нови пак за царя
А царицата горката
И принцесата в позлата
Чакат своя принц неземен
Да пристигне тук без време
Херкулесчо и Титан
Вдигат смело ятаган
И съсичат като питка
„Малка” змеева колибка
Звярът пък, докрай изглежда
Все поглежда със надежда
Иде ли отново ..Тя
Носи ли му пак цветя..
Сънчо пали пък звездите
А луната е сърдита
Че до нея само двечки
Мънички кат’ буболечки
Звездички блещукат тихо
Другите се умориха...
Вилхелм Тел и малък Сечко
Пък са седнали на печката
И се мръщят на снега
Паднал в тяхната гора
А пък зайчетата бели
Ушко, Зъбчо – огладнели
И под шипковия храст
Хрупат моркови и праз
Ала хайде да надникнем
и във киното сега-
хей , внимавай да не стъпчеш
нечия добра душа
нищо , че на рицар тя е
смело е възседнал коня
знам , че вече се досети
той е рицаря без броня
таралежите ( горките)
още няма им бодлите
а война след туй ще водят
майките им ще злословят
Кученцето – плахо, малко
В чекмедже остана – жалко
И остана да изчака
„друг път” да пътува с влака
Ин и Ян ведно са вплели
Своите чувства пожълтели
И воюват ден и нощ
Всеки с собствената мощ
Пепеляшка пак мете
После приказки чете
А оловния войник
Той подпрял се е на щик
Но дори със Един крак
Пак ще срази своя враг
Слончето Ялмар подрежда
чантичката си изглежда
че ще тръгва на школо
а мечтае за легло
да сънува и да спи
чак до късно , но уви....
продавачът на надежда
се усмихва изпод вежди...
Барби е много красива
Но малко си пада май дива
Че и Румбурак заглежда...
А пък баба търси ...прежда
Баба ли ?- коя от всички?
Баба Марта , баба Яга
(първата със Сечко ляга ...)
и раздърпва му кожуха
и вилнее , после духа
и снежинки лекокрили
трупат над гори , могили
Лукчо много е напет
Иска все да е отпред
Ала никой не желае
С него да си поиграе
А прекрасна Василиса
Си говори с Кума Лиса
Ха познайте на мига
Хитрините им сега

Май ..улисах се ...
Я виж –
Изброих ги,
Както спиш
Те в съня ти ще намерят
Топла детската постеля..

Мога още, знаеш ти
Но да спрем дотук, нали
Да намерим лъч небесен
Сред космическата песен
И да минем под дъгата
Други чакат пред вратата
Нека влезем с всички тях
Да се лее вътре смях
Там различно е,нали
Няма болка и бодли
Там е детството ни наше
То понякога ни ...плаши
Че оставихме далече
И не сещаме се вече
Че деца били сме всички
Като малки волни птички
И безоблачен и ведър
С нас животът бил е щедър

Нека само за минута
В делничния ден , тогава
Да се сгушиме във скута
Виж, живота как минава

Гости, знаеш, тука сме за малко
Другото го казах. –и ще бъде жалко
Ако бъдем все.... сериозни
Сприхави , дори и ..грозни
То ..какво ще има после?-
Шепа пръст, торба със кости....

Знам , че сменя се усмивката
И въпросите се връщат
Хайде да търкулнем питката
за да стигнем е тебе вкъщи

Нищо друго няма смисъл
Всичко вече е орисано
Струва си !!!Върни се там
Протегни отново длан
Погали света по детски
Забрави за суетата светска

....
И дано със тези думи
Да докосна тънки струни
И да видим в нас детето
Тичащо през времето в полето....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: somebody-who
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-08-17 г.
прочитания: 279
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7272
   Автори: 1942
   Произведения: 42374
   Съобщения: 164890
   Лексикони: 1823
   Коментари: 58940
   SMS-и: 762
   Снимки: 4399