Набирам телефонен номер
и почуквам на ушната ти мида.
Усещаш ли ме, пуснала корени
в есенни безпътни разстояния?
Аз съм синевата портокалова
и разбитата ти пощенска кутия.
Ти си още призрачен откос босилек,
наметнат от сълзи сладоледени.
Ще ме чуваш в звук от чаена лъжичка,
в заяждащата брава на нечия мансарда,
но в сателита няма да ме има,
спотайвам се в горчивината на кафе...