...Нарисува ме с венец от здравец
с коси от вятър разпиляни...
С нозе целуващи реката...
С едно сияние в усмивката позната...

...Рисуваш ми в душата багри непознати...
Целуваш ми мечтите от хаоса събрани...
Лежа под ласките ти-лунните прегръдки
бели....и чакам...
чакам те да ме намериш,
скрита във палитрата на нежността избягала...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anelie
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-17
прочитания: 232
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937