Мразя това чувство.Наистина го мразя.
А бях го забравила.
Да ме гъделичка отвътре.
Да ми омекват коленете.
Да мисля само за едно-за него.
Които и да е той.
Просто някои,поредният.
Той,които разтуптява сърцето ми.
Той,които ме оставя непрегърната.
Той,които ме целува,а после...
После забравя.
И пак,и пак,и пак...
Мразя това чувство-да съм влюбена.
Мразя да треперя над телефона,
чакайки да звънне.
Или...може би го обичам.
Може би точно в него съм влюбена.
Не знам.
Дали ще забрави пак?
Дали следващият път ще запомни,
че аз съм го чакала?
Дали следващият ми стих отново ще е за него?
Или може би за някой друг,
които ме кара да го мразя толкова,
че накрая да го обикна.
По онзи-детския начин.
Абсолютно чист и невинен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dim-dam-dum_F
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-17
прочитания: 280
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 258005
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642