Един ден в къщи

Пак си стоя сама в къщи,
а майка ми цял ден ми се мръщи.
Гаджето ми и то не се обади,
е поне днес нервите на друг ще вади.
Да, ама сега какво да правя у дома,
като майка ми все повтаря:
"от теб ме боли глава".
Ама и аз вече не издържам
и ще почна и аз да попържам.
И така си стоях около час,
и накрая изхвърчах от нас.
Отидох да видя баба,
а тя още от вратата
с думи започна да ме налага.
О-ф-ф и тук не ме свърта
и мозъка ми от толкова информация
ще се побърка.
Бабче, стига де, остави ме сега,
от тебе вече ме боли глава.
Хайде деденце, ще стоя при теб,
че бабчето днес не е на кеф.
Да ама дядо, това и чакал
и после на нашите от мен се оплакал.
Аз какво съм виновна, че е глух с едното ухо
и чул, че му искам - не левче, а хиляда и сто.
И веднага на нашите ме каза,
да, ама мойто татенце, не ме наказа,
защото този път не бях виновна аз
и така, размина ми се боя, и щастлива бях аз.
И накрая, да ви се похваля,
върнах се у дома,
и реших, като добро дете да се наспя.
А на следващия ден отново ...
Пак си стоя сама в къщи,
а майка ми цял ден ми се мръщи...

¤ ÐÊŠÏ ¤

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf