Предадох се

Сама притихнала в снега лежа,

а сетивата ми от болка се изострят,

бях тръгнала да бягам след една лъжа,

до никъде не стигнах, грохнах!

Ръцете ми изтръпнали са от студа,

протегнати напред към нищото,

снежинките в косата ми летят,

отрупват с плач за тебе мислите.

И роклята избрана със вълнение за теб,

измачкана по тялото ми лепне,

тя трябваше да е запомнена с любов,

от зимната ми среща с тебе.

Виелиците правят пируети остри,

и блъскат ме със ледена усмивка,

устата бледа шепне вопли,

последни някак си умиращи в молитва.

Паднала стоя в снега крещящ,

от неговата сила аз се вледенявам,

по бузата се стича скреж, а не сълза,

умираща във пустошта без думи се предавам!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ledena
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-02
прочитания: 314
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755