На южния скат,
където небето докосва
сълзите от дъжда,
жълто цвете има дом.
Топлина от лапи
на бездомно коте
и полъх на вечерен тон
са мисъл в стих.
На южния скат,
животът продължава,
с изтънчена завършеност
от благост
и хармония от кръстопът.
А облаците нямат спирка от мечти,
защото в утеха,
поет ги е рисувал.
През очите на вечерта,
когато цветовете са преливащи коси.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------