Когато релсите са тънък стон,
на тръгнали вагони,
а от тунелите излиза светлина,
искам да бъда излишен пътник.
А в нощния билет
да пише-без товар.
И в безумния атлас
от шепнещи траверси,
с мисълта ми,
преоблечена в пътуващ стих,
да бъда странник.
В градове-без часовникови кули,
и къщи с влюбени стрехи.
С наивности от посоки.
Заради спрелия ветропоказател,
с накацалите птици.
И в излишъка на ветрове
да бъда човек от хълма.
Когато залеза е идващия великан,
а времето е събрало прегорелите треви,
и някъде зад стон от горски клони,
сенките са изгубени квадрати,
да бъда...
Стон и въздух.
На вечерта-аристократична необходимост,
от залез и хълма от мечти...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-18
прочитания: 182
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 257931
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86329
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642