|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
* * *
Сега се спирам за да тръгна отново след време,
усмихвам се плахо на себе си,
нищо друго не мога да сторя...
Ще превърна себе си в роб на други самовлюбени роби,
хора усещащи себе си във този момент,
щастливци в мига, нещастни останали вечно,
непотърсили себе си,
неоткрили своята ценност...
Глупаци...
Сега се спирам...
не търсещ, няма да бъда потърсен,
не искащ, няма да съм пожелан,
изпразнен, без надежда за пълнота...
но виждащ...
Виждащ ще тръгна след време...
да търся...
с надежда пак да намеря,
да искам...
с надежда аз да получа,
изпълнен...
с надежда, надежда, надежда...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tuik
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-18
прочитания: 150
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8185
Автори: 2267
Произведения: 54713
Съобщения: 258011
Лексикони: 2613
Коментари: 86331
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|
