|
Среднощни размисли
Спомням си, че когато бях малко дете, казах на приятелчетата си от махалата,
че никога няма да се оженя. Мисля си, как само се променя мисленето на хората
с годините! Как само се променя мисленето, когато човек узнае какво е това
любовта! Сега, когато се сещам за тези моменти от детството си, дори не ми е
смешно. По скоро се натъжавам. Натъжавам се от факта, че това време няма как
да се върне. А какво не бих дал отново да бъда дете! Бих прежалил опита и
всичко, което ми се е случило през годините ... само да мога да се върна пак
назад ... и отново да срещна един човек. Какво не бих дал, за да я срещна
отново за пръв път!
Но това би било безсмислено, защото ако загубя всичките си спомени от годините,
след това вероятно нещата ще се повторят отново по същия начин. И все пак не
бих съжалявал, въпреки всичката болка, която съм изтърпял през годините. Бих
я изтърпял повторно. Бих! Мисля си, дори да нямам спомените, сърцето може би
ще е притръпнало. Дали тогава ще ме боли толкова силно? Дали пък няма да го
понеса по-лесно?! Дали изобщо ще я срещна отново ... или ще я подмина?
Искам да ви разкажа една история, която ми разказаха тази нощ.
Момиче и момче се запознали в Интернет. Двамата били в един и същи Интернет
клуб. Когато си писали за пръв път, момчето дори незнаело как изглежда
момичето с което си пише. Момичето му писало, че го е видяло и че много го
харесва. Уговорили си среща за следващия ден. Срещнали се и момчето се
влюбило. Всъщност, преди да се запознае с нея, момчето се разделило с момиче,
което много силно обичало, но обстоятелствата били такива, че нямало как да
се получи нищо между тях. И дълго време момчето тъгувало и било в депресия.
Това ново момиче сякаш било неговото спасение. И не е чудно, че толкова
бързо момчето се влюбило. Виждали се често, а всяка вечер си пишели и в
интернет, седейки един до друг в клуба, в който за пръв път се запознали.
Един студен зимен ден, когато двамата седели на една пейка, момичето казало,
че трябва да се разделят. Излъгало за причината. Момчето толкова много я
обичало, че неможело да си представи как ще продължи живота му без нея.
Молило и се поне да продължат да се виждат.
От тогава до сега минали много години, но момчето никога не спряло да обича
това момиче. Мислило за нея ден и нощ, а през всички тези години се опитвало
да и бъде приятел, но толкова много го боляло да я вижда с други момчета и
толкова много страдало за това, че неможело да бъде отново с нея, че накрая
се принудило да спре да я вижда. Но всичките му опити през годините се
оказвали безуспешни. В един момент те пак се виждали и нещата отново се
завъртали, а него отново го боляло.
Казват, че момчето я обича и днес. Казват, че вече е мъж, който отново иска
да бъде дете.
Чувам тази история всяка нощ. Разказва ми я сърцето, вече години наред.
Дори да изтрия сълзите, дори да забравя всичко, болката няма да изчезне.
Тя ще бъде винаги там, дълбоко в сърцето, оставила своите неизличими рани
завинаги. Когато любовта е несподелена, от нея се ражда само болка.
Когато една любов е изгубена, тя вечно се скита из нищото и напомня за
себе си, поне, докато не бъде заменена с нова любов. Но е много трудно,
когато сърцето просто отказва да я пусне.
Всяка вечер спя в самотното си легло, сгушен в сенките на студения ъгъл.
Всяка вечер гледам пробягващите светлини по Тавана. Слушам тишината.
Мисля си, че аз и тишината сме толкова самотни. Понякога преди да заспя
гледам продължително време луната. Действа ми успокояващо. Сякаш ми казва:
"Аз винаги ще бъда с теб, където и да си и никога няма да те изоставя.
Спи спокойно! Аз ще бдя над теб."
Често съм се приспивал със сълзи на очи, но с времето някак си тези неща
отминаха. Сякаш сърцето притръпна.
Болката ни прави по-силни, но това не значи, че помага да спрем да обичаме.
А трябва ли да спираме? Дори, когато има болка? Толкова ли е грешно да
обичаме някого?
Мисля, че сърцето ми никога няма да се умори да обича. Мисля, че до
последния си дъх ще живея с любовта в сърцето си и надеждата пак да бъда
с това момиче никога няма да ме напусне. И колкото повече време минава,
толкова по-спокойно го приемам.
Всичко бих дал, за да бъда отново с нея. Да започна всичко отначало,
дори един ден отново да пиша същите тези думи.
Всичко бих дал, за да я срещна отново ... за пръв път!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-08-19
прочитания: 507
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8185
Автори: 2267
Произведения: 54713
Съобщения: 257990
Лексикони: 2613
Коментари: 86329
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
